„КАЛМЫЧКА ТЫ, ТАТАРКА ТЫ, МОНГОЛКА...”
Александр Семёнович Кушнер (р. 1936 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
КАЛМИЧКА СИ, ТАТАРКА СИ, МОНГОЛКА
Калмичка си, татарка си, монголка!
Блестят на челото ти къдри волни!
Видение прекрасно и нелепо!
Горещи далнини си в ярки степи.
Наметката ти лека твоя не е,
чадър, обувки! Шатрата къде е
от плъст? Къде е кожената куртка?
Башкирка си, бурятка си, удмуртка.
Красавице! С виелиците зиме
в Баймак, в Белебей, в Бузулук води ме!
Красавице! Сред маковете мак си,
в Уфа, в Сарапул и в Стерлитамак си!
Ти пудриш ли се? Но защо си бледна?
Красавице! В града защо заседна!
Къде е конят? Мъхестата шапка?
Да яздиш като своята прабабка!
Ударения
КАЛМИЧКА СИ, ТАТАРКА СИ, МОНГОЛКА
Калми́чка си, тата́рка си, монго́лка!
Блестя́т на че́лото ти къ́дри во́лни!
Виде́ние прекра́сно и неле́по!
Горе́шти далнини́ си в я́рки сте́пи.
Наме́тката ти ле́ка тво́я не́ е,
чадъ́р, обу́вки! Ша́трата къде́ е
от плъ́ст? Къде́ е ко́жената ку́ртка?
Башки́рка си, буря́тка си, удму́ртка.
Краса́вице! С вие́лиците зи́ме
в Байма́к, в Белебе́й, в Бузулу́к води́ ме!
Краса́вице! Сред ма́ковете ма́к си,
в Уфа́, в Сара́пул и в Стерлитама́к си!
Ти пу́дриш ли се? Но зашто́ си бле́дна?
Краса́вице! В града́ зашто́ засе́дна!
Къде́ е ко́нят? Мъ́хестата ша́пка?
Да я́здиш като сво́ята праба́бка!
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Александр Кушнер
КАЛМЫЧКА ТЫ, ТАТАРКА ТЫ, МОНГОЛКА...
Калмычка ты, татарка ты, монголка!
О, как блестит твоя прямая челка!
Что может быть прекрасней и нелепей?
Горячая и красная, как степи.
Кого обманет легкая накидка,
И зонт, и туфли? Где твоя кибитка
Из войлока? Где кожаная куртка?
Башкирка ты, бурятка ты, удмуртка.
Красавица! Зимой какие вьюги
В Баймаке, Белебее, Бузулуке!
Красавица! Весной какие маки
В Сарапуле, Уфе, Стерлитамаке!
Ты пудришься? К лицу ли эта бледность?
Красавица! Далась тебе оседлость!
Где лошади? Мохнатая где шапка?
Зачем ты не гарцуешь, как прабабка?
---------------
Руският поет, публицист и литературен критик Александър Кушнер (Александр Семёнович Кушнер) е роден на 14 септември 1936 г. в Ленинград. Завършил е филологическия факултет при педагогическия институт „А. Херцен”. Автор е на около 50 стихосбирки, сред които „Первое впечатление” (1962 г.), „Ночной дозор” (1966 г.), „Приметы” (1969 г.), „Голос” (1978 г.), „Таврический сад” (1984 г.), „Дневные сны” (1986 г.), „Стихотворения” (1986 г.), „Живая изгородь” (1988 г.), „Память” (1989 г.), „Флейтист” (1990 г.), „Аполлон в снегу: Заметки на полях” (1991 г.), „Ночная музыка” (1991 г.), „На сумрачной звезде” (1994 г.), „Избранное” (1997 г.), „Летучая гряда” (2000 г.), „Пятая стихия” (2000 г.), „Кустарник” (2002 г.), „Волна и камень” (2003 г.), „Холодный май” (2005 г.), „Избранное” (2005 г.), „Аполлон в траве” (2005 г.), „В новом веке” (2006 г.), „Времена не выбирают” (2007 г.), „Облака выбирают анапест” (2008 г.), „Мелом и углём” (2010 г.), „Вечерний свет” (2013 г.) и др., на книгите за деца „Заветное желание” (1973 г.), „Большая новость” (1975 г.), „Город в подарок” (1976 г.), „Велосипед” (1979 г.), „Веселая прогулка” (1984 г.), „Что я узнал” (1988 г.), „Как живете?” (1988 г.), „Чтобы всех напугать” (1992 г.), „Что лежит в кармане?” (2003), „Что я узнал!” (2003 г.), „Весёлая прогулка” (2011 г.) и др. Член е на Съюза на писателите на СССР (от 1965 г.), на руския ПЕН-център (от 1987 г.), главен редактор е на „Библиотеки поэта” (от 1992 г.) и „Новой библиотеки поэта” (от 1995 г.), член е на редколегиите на списанията „Звезда”, „Контрапункт” и „Арт-Петербург”. Живее и работи в Петербург.